Жак и Жак бяха странна двойка. Те не се обичаха, нито пък бяха приятели. Животът им заедно се бележеше от неспирни доказателства за тяхната несъвместимост и дълбока противоположност.

В метрото например, Жак никога не сядаше, защото се отвращаваше от идеята да седне върху мръсотията, оставена от чуждия гъз. Жак пък не се интересуваше от хорската мизерия и сядаше или пък се хващаше за всичко позволено. Понякога увисваше и за някои непозволени неща, като например шалат на старата дама с бенки по ушите.

Жак обичаше да спира на две спирки от дома и да се разхожда до там по мокрите улици на следобеден Париж. Жак мразеше това и предпочиташе да пътува до вкъщи и там да отмаря с чаша чай. За да бъде заедно с Жак в тези си разходки, Жак се нагърбваше с правенето на чай, нещо което по принцип мразеше, също толкова силно колкото и пиенето му. Само ако имаше чай по време на тези скучни разходки Жак се съгласяваше да остане.

Когато пък купуваха картина за столовата, настъпи истински кошмар за аранжора в галерията. Жак се влюби в триъгълничетата на абстрактната изложба, докато Жак твърдо не отстъпваше от кръгчетата в нея. Казваше, че асоциациите с кръг ще улесняват поглъщането на граховата супа, наложила се като традиционна в общия (удивително, нали) им дом. Следвайки същата логика, Жак отвърна, че триъгълничетата ще са още по-добри за храносмилането на супата, защото ще подсещат за използването на пасатор.

За щастие, конфликтът не прерасна в нищо повече от геометричен спор, благодарение на остроумното предложение на аранжора, който за малко да помрачи бляскавото си бъдеще на изкуствовед с акта на самообесване, с помощта на някой подходящ кръг или пък с прерязване на вените от по-островърхите ъгли на някой триъгълник.

Идеята се възприе компромисно и от двете страни и оттогава в столовата им виси картина, която и двамата единодушно мразят. Платното е със заглавие “Любимата му марка” и представлява портрет на пинчер, пушещ “Кохибас”.

Абсурдът на тяхната връзка проличаваше с пълна сила дори и в индивидуалните им занимания.

Жак намираше решаването на кръстословици за нещо изключително полезно, докато Жак, без да се интересува, ги купуваше по много. Жак беше заклет пушач, а Жак, въпреки острата си неприязън към цигарен дим, се занимаваше с правенето на глинени пепелници.

Ако си мислите обаче, че по този начин те се допълваха, жестоко се лъжете!

Жак мразеше да се използват пепелниците, които правеше, защото те бяха създадени с единствената цел на естетическа наслада, а не за битова употреба. Жак наистина обичаше кръстословици, но направо се побъркваше при гледката на унищожените им страници, закупени и използвани от Жак заради свойството им да попиват ефикасно следите от изстиналите бъбреци на котката Без име. Предполагам сами се сещате, защо тя се казваше така.

        Нещото, което няма как да знаете обаче, е тайната зад голямото недоразумение на тези хора, наречено съвместен живот. Да, Жак и Жак не бяха приятели. Те не се обичаха. Те просто правеха секс!

        Колкото и да ококорвате очи, прозрението на тази истина ще ви връхлети далеч по-лесно, ако просто допуснете, че за френския манталитет на тези хора заместването на купищата думи с акта на телесно удоволствие е съвсем, съвсем приемливо. Защо да се използват думи, когато те обличат в дебели противоречия? Голотата на две тела е много по-сближаваща, а значението на чуждото щастие, било и само плътско, не страда от нищо, когато знаеш, че е единсвеното, което можеш да дадеш, а и да получиш.

        След целия този абсурд едва ли ще прозвучи налудничаво, ако кажа, че всъщност Жак и Жак се радваха на дълбокото приятелство, не на своите съзнания, а на своите тела.