Жак и Жак бяха странна двойка. Те не се обичаха, нито пък бяха приятели. Животът им заедно се бележеше от неспирни доказателства за тяхната несъвместимост и дълбока противоположност.
В метрото например, Жак никога не сядаше, защото се отвращаваше от идеята да седне върху мръсотията, оставена от чуждия гъз. Жак пък не се интересуваше от хорската мизерия и сядаше или пък се хващаше за всичко позволено. Понякога увисваше и за някои непозволени неща, като например шалат на старата дама с бенки по ушите.
Жак обичаше да спира на две спирки от дома и да се разхожда до там по мокрите улици на следобеден Париж. Жак мразеше това и предпочиташе да пътува до вкъщи и там да отмаря с чаша чай. За да бъде заедно с Жак в тези си разходки, Жак се нагърбваше с правенето на чай, нещо което по принцип мразеше, също толкова силно колкото и пиенето му. Само ако имаше чай по време на тези скучни разходки Жак се съгласяваше да остане.
Когато пък купуваха картина за столовата, настъпи истински кошмар за аранжо ...