Какво крепи живота човешки?
В една трудна и тежка за четене книга на Александър Солженицин „Ракова болница" прочетох следната глава: „Какво крепи живота човешки?"
„Човек си прави сметка за цяла година напред, а не знае, че и до вечерта няма да доживее."
Свикнали сме да отлагаме за по-далечно бъдеще разискването на неудобни въпроси. Когато човек е притиснат в ъгъла от коварната болест, остават му месеци или дни живот, тогава е принуден да търси смисъла на собственото си съществуване. Защо съм се родил? Каква е мисията на моя живот? Кое е най-важното нещо, което трябваше да направя за определеното ми време? По различен начин живеят хората - един в бедност, друг в богатство; някои мъждят, други горят. А и смъртта им е различна... Някой бил злобен и сприхав, друг усмихнат и милостив. А добрата дума и подадената ръка нямат цена, не се измерват с пари, не ощетяват милосърдния и след смъртта му се помнят.
„Животът човешки се крепи не на грижата за себе си, а на любовта към другите."
Който носи любовта в себе си, не може да се скрие. И тази любов към ближните го крепи, изпълва живота му със смисъл, дава му сили да преодолява несгодите. Странно нещо е човешкия живот! Гледаш - някой се трудил неуморно, събирал, къща-палат си построил... А след него синът му за кратко време разпилял бащиното имане (като Николчо от „Мамино детенце"). Ако този баща е отделял повече внимание на сина си, възпитавал го е в любов към духовните ценности, а не към материалните, къщата може и да не е палат, но дом за детето трябва да има. И този дом няма да бъде разпилян...
© Александра Сергеевна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
В библейските времена, един богат човек прибрал житото в хамбарите си, прибрал всичката си реколта, продал това-онова, пълнейки кесиите си и доволен от този факт, направил една голяма софра с всякакви мезета, лакомства, питиета. И тогава казал:
- Яж и пий, душо, и се весели!
Тогава му се явил Ангел-Господен и му казал:
- Безумецо! Таз нощ аз ще дойда и ще прибера душата ти...
................................
Заставаш на спирката, автобусът се бави... Можеш да тръгнеш и пеша, а можеш и да изчакаш. Когато решиш да чакаш рейса, чакай до край. Когато решиш да ходиш пеша, ходи и не обръщай внимание на разминаващите се с теб автобуси.
Когато решиш да бъдеш добър, да се раздаваш, да раздаваш любовта си, не очаквай непременно награда за това...
Когато носиш вярата, и любовта в сърцето си и Господ няма да те изостави... Даже и да се спънеш, ще паднеш на меко.
Така си мисля... -
леле,намерил си и ти какво да прочетеш!искам да кажа,че аз например също предпочитам по0сериозни четива,обаче тази тема винаги ме е потискала.защото подобно нещастие не подбира кой е добър и кой зъл.уф,наистина се депресирам,като се сетя за това.иначе,в сравнение с повърхностното мислене на някои, твоите търсения заслужават похвала.
а между другото,да отбележа,че е важно не само ти да обичаш,но и да те обичат.безкористното отдаване може би е похвално,но не в крайни категории.представи си човек да се занемари изцяло,мислейки за другите.и това не е добре,нали?по-скоро би стигнал до положението,което описваш в есето. -
Имаше една история за стария пловдивски милионер Кудоглу. /който междувременно е бил родопчанин/ Влязъл в една кръчма и си поръчал фасул. Кръчмарят се засмял и му рекъл: " Абе снощи твоят син с една компания ядоха пържоли, пиха вино и праскаха кючеци; той черпеше, а ти си се второчил в тоя фасул като някой сетен сиромах".
" Да, ама он си има бобайко, пък аз си нямам"- отговорил Кудоглу. -
Книгата, която споменаваш ме заинтригува наистина! Ще я потърся..
-
Много е добро! "Ако трябва да умреш утре как ще прекараш времето си?Като въхващяваш сътворението или проклинаш Бога?". Бях го прочела в една книга и сега се сетих за него.
-
"Който носи любовта в себе си, не може да се скрие. И тази любов към ближните го крепи, изпълва живота му със смисъл, дава му сили да преодолява несгодите."
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
/ ще потърся книгата и аз.../
И съм съгласна на 100% с тебе, Пенко!