Прозрения и размисли /може и страсти/ на тема „Какво ми даде макрамето. И мънистата.“
От дългомесечната ми работа като макраме-плетач на гривнички /не знам дали има професия макремист/, достигнах до някои дълбоки душевни откровения, които не знам защо, ама ги прочетох всичките тази сутрин в главата си. Докато си закъснявах спокойно и порядъчно за работа, както си му е реда. Ето ги.
Ако ще захващаш нещо ново, което ти е мило и искаш обезателно да се получи, осигури си достатъчно дълги конци, поне половин път повече от това, което смяташ за достатъчно. Сметките на дребно и тънките икономии, ще ти излязат не само през носа, а през всички възможни места, като е възможно и да повториш действията си съвсем отначало. Това е сигурно една от малкото дейности, в които няма как да добавяш в движение, ако нещо не си сметнал в началото. Тоест забрави за пестеливостта, тя не води до хубав край. Един мноого хубав и удобен повод да й го върна тъпкано. На пестеливостта, де, никога не сме си били близки ...