Вече дори не мога да съм нещастна. Просто съм глупава... Човек е създаден с ограничения. А за какво са ограниченията, ако не, за да рушат? Ограничението да не си ти е най-тежката участ на този свят. Ходиш си по улицата с риск да те сгази кола, живееш сред хора с риск да те намразят. За какво си ти, ако не си ти? Мечтал си като малък да видиш света, като голям просто искаш уют. Или може би обратното. Накрая се чудиш защо си бил тук и не стигаш до слънцето... То е там, за да е далеч. Мечтал си да направиш някого щастлив, навярно, или просто не си.
Рамките на този свят слагат ореол на главите ни. Правят ни по-светли, по-топли и истински, щастливи като гълъби. Примамливата надежда в затворения тунел с две звездици накрая се оказва най-голямата ни пътека към илюзиите, най-голямата мечта на човека да бъде всичко свършено, казано, изречено, и се реализира в сблъсък на фантазии.
Мечтали ли сте някога да се откъснете от всичко и да сте просто себе си? Естествено. А когато ви боли пишете... защо ...