От устните ми думичка не се отрони.
Не знаех как да махна от тъгата ти.
В пейзажа на отминалите спомени
препускаха вълни и птици. Бягаха.
Целуваха се призрачни вселените. ...
Времето ме погълна! Изяде! Обгърна!
Чака ме пътят, прострян като свещ.
Накрая е пламък. И ставаш безсмъртен!
Но не болката прави човека човек.
Животът ми свърши ужасно безстрашно! ...
Безсмислено жадуваш моя ден.
Предателството трудно се забравя.
Аз молех се, ти молеше пък мен
за всяка дреболийка от пейзажа.
Не виждаш ли, че вече сме сами? ...
Обичам те...
Прониза ни животът, прави ни безчувствени,
стрива ни до болка, пуши ни безстрастно,
впива се до кокал, пие безучастно,
захвърля те високо в мен - и ни рисува... ...
Защо мигът не може да ми стигне?
Сама съм и горя – горчив фитил.
Угасвам вечер на парченце восък
и търси лъч изгубен смисъл тихо.
Целувам себе си, в мечтите – ти си… ...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.