Заглавието на есето асоциира въпроса: "Какво е човекът?".
Безспорно човекът е трудно разгадаем, една сложна система (ако тази дума може да се съвмести с думата "човек"). Той трудно може да бъде анализиран, защото в него живее и Дяволът, и Богът". Няма човек, лишен от недостатъци, защото всяко човешко същество е пълнокръвно същество. Много често у човека съжителстват и бялото, и черното, респективно и доброто, и злото. В тази връзка някой беше казал: "Ако го нямаше злото, как щяхме да разберем какво е доброто?". Наистина е така. Оценяваме доброто, когато се сблъскаме със злото у човека. А злото има толкова много проявления, дори може да бъде определено цветово - черно; може да се свърже със силите на Хаоса, а това неминуемо е пространството на Дявола и дяволското.
Черното в човешката душа, дяволското в нея, има различни определители: лицемерие, завист, злоба, подлост, лукавост, привидно смирение, горделивост. Лицемерният е опасен, защото може да заблуди. Завистливият е страшен, защото завистта поражда още много негативни качества. Подлият често дори не може да се прикрие. Привидно смиреният е йезуетският тип човек - " И ний не вършим грях, кога грешиме тайно" ( Молиер, "Тартюф"). Горделивият - уж е не толкова опасен, но нима самовлюбеността е безопасна?
Но ако се върнем към началото на есето, то трябва още веднъж да припомним, че " у човека живеят и Дяволът, и Богът". Не всичко е черно. Истински пълнокръвният човек е съчетание и на двете. И все пак, иска ми се доброто да има повече проявления. И то може да бъде определено цветово - бяло; може да се свърже със силите на Космоса, а това неминуемо е пространството на Бога, на светлината, на ангелското. Та нали "Бог е любов". Следователно в човешката душа доброто е еквивалентно на любов, благородство, състрадание, съпричастност и добронамереност. Добрият човек умее да дава любов, да проявява жестове на състрадание и съпричастност. Добрият човек познава несгодите, трудностите, изпитанията и затова той знае цената на благородството. Добрият човек е добронамереният човек. Той може да подаде ръка в трудни моменти, да утеши, да помогне - без показност. И ще бъде възнаграден за това. Истинският човек трябва да съумее да потисне Злото у себе си ( колкото и то понякога да иска да вземе превес ).
Трябва да вярваме, че Доброто е по-силно. Та нали бялото е по-чисто от черното?! Богът е по-силен от Дявола. Космосът е редът, а Хаосът - деструкцията. И над всичко е човекът. Човекът като мярка за всичко.
© Ростислава Златева All rights reserved.