Заглавието на есето асоциира въпроса: "Какво е човекът?".
Безспорно човекът е трудно разгадаем, една сложна система (ако тази дума може да се съвмести с думата "човек"). Той трудно може да бъде анализиран, защото в него живее и Дяволът, и Богът". Няма човек, лишен от недостатъци, защото всяко човешко същество е пълнокръвно същество. Много често у човека съжителстват и бялото, и черното, респективно и доброто, и злото. В тази връзка някой беше казал: "Ако го нямаше злото, как щяхме да разберем какво е доброто?". Наистина е така. Оценяваме доброто, когато се сблъскаме със злото у човека. А злото има толкова много проявления, дори може да бъде определено цветово - черно; може да се свърже със силите на Хаоса, а това неминуемо е пространството на Дявола и дяволското.
Черното в човешката душа, дяволското в нея, има различни определители: лицемерие, завист, злоба, подлост, лукавост, привидно смирение, горделивост. Лицемерният е опасен, защото може да заблуди. Завистливият е страшен, защото з ...