Някои хора страдат от клаустрофобия и прекарват целия си живот в страх от затворени пространства. Същите тези хора понякога изживяват битието си в калъфи, без да го осъзнават. Ден след ден времето изтича през пръстите им, а те се борят със своя страх, без да осъзнават истината.
“Аз съм свободен!” – колко ли хора могат да кажат това и да се окажат прави? Дали наистина е възможно човек да избяга от всички калъфи, в които го “отглежда” обществото; притежава ли силата? А желанието? Едва ли е възможно да се измъкне, да разкъса всички пашкули, в които бива “обвиван” човекът. Да бъде защитен и да се слее с масата или да открие своя път, а дали след като се отдели, няма сам да се “напъха” в калъфа на “бунтарите” ? – това са въпросите, които си задава една личност по пътя към своето развитие и усъвършенстване.
Живеем в двадесет и първи век. Двадесет и един века човечеството стъпва по тази земя, търси своята идентичност, създава и развенчава чудеса. Като че ли вече не е останал “неоткрит” начин ...