И така – всеки да си знае определението: народът е тулуп, журналистите – мисирки, финансовият министър – портмоне, шефът на парламента е също дефинитивно и интимно определена чрез чувствителната образност на половите си органи. Чуваме от време на време това и онова. Сравненията са хубаво нещо. Епитети на реалността. Не вярваме, разбира се. Иначе ще полудеем.
Кефеше ме тоя премиер. Бившият. Поет човек. Строител. Метафорист. Работлив труженик. Свири на китара. Гледа магнолии. Шофира. Пътен строител, магистралист. Може да говори пиперливо на майчин език. И дори да се снима обича. Пожарникар по обазование, генерал по звание, доктор по наука. Харесва се в обектива. Вдига щанги. Охранител. Бръсне си главата срещу въшки като древните египтяни. И лепи с влажна слюнка знак на челото на всеки, който е назначил. Всяка негова целувка е дамга. Щамп.
Хубаво е това, ако донякъде одобрявате простотията. Ала нека обобщим: най-вече се харесва този остарял младенец с пистолет на нощното си шкафче, пълно ...