Хиляди изгреви и залези на живота са отлетели към звездите и с всеки изминал ден продължават да излитат. Всеки от тях е станал звезда.
Така поне ми разказваше дядо в онези безгрижни вечери, когато бях крехко дете. Спомням си как седях в скута му, отправила поглед към буйното огнище, за да започне той своята приказка.
Затварям очи... и сякаш бушуващият ураган от чувства в мен намира утеха и подслон в този отминал и прашен спомен. Усещам топлината на огнените езици, които разпалват в душата ми горчива носталгия и тъжна болка. Гласът на дядо е толкова мек и спокоен, вдъхва ми увереност, но пробужда и сълзи. Старческата му ръка гали моите копринени коси, от които се разлива свежия аромат на дъхави цветя. Поглеждам през прозореца и оставам запленена как върху сияйното небе трепкат нежните звезди. Една пада, оставя огнена диря и изчезва. И вместо да ми каже къде отиват, дядо ми разказва чудната приказка за звездите, знаещи всичко за живота ни, толкова мъдри, за да опазят тайната му. "Онази б ...