Sep 13, 2004, 5:29 PM

Когато те няма... 

  Essays
6072 0 6
1 min reading
...и си далеч от мен...
Да кажа, че ми липсваш, не би било достатъчно... Да кажа, че не мога да дишам, без да усещам топлината на тялото ти до себе си...,е истина, но не знам дали ще я оцениш.
Поглеждам синьото на небето и виждам очите ти. Поглеждам лъчите на слънцето и виждам усмивката ти - озаряваща ме, галеща ме, нежна и жизненоважна... Днес е ден. За някои – същият като вчера. Но за мен – отново различен. По – влюбена съм. И по – щастлива. Нищо, че си далеч. Очакването, че ще се завърнеш, ме прави силна.
Искам да полетя. Винаги съм го искала. Любовта дава криле. Откривам, че мога да летя. Стига само да затворя очи, за да бъда с теб... Дори и сега. Мисълта за теб е в мен. Кара ме да усещам почти физическото ти присъствие до себе си. И да мечтая още по – силно за мига, в който ще ме прегърнеш.
Нетърпелива съм. Затова гледам толкова често небето. Затова се радвам непрекъснато на лъчите на слънцето (всъщност знаеш ли, че тях ги има и през зимата...).
Лятото си отива. Това лято си тръгв ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Random works
: ??:??