Далия (Далия)
31 214
13.09.2004 г., 17:29 ч.

Когато те няма... 

  Есета
6001 0 6
1 мин за четене
...и си далеч от мен...

Да кажа, че ми липсваш, не би било достатъчно... Да кажа, че не мога да дишам, без да усещам топлината на тялото ти до себе си...,е истина, но не знам дали ще я оцениш.

Поглеждам синьото на небето и виждам очите ти. Поглеждам лъчите на слънцето и виждам усмивката ти - озаряваща ме, галеща ме, нежна и жизненоважна... Днес е ден. За някои – същият като вчера. Но за мен – отново различен. По – влюбена съм. И по – щастлива. Нищо, че си далеч. Очакването, че ще се завърнеш, ме прави силна.

Искам да полетя. Винаги съм го искала. Любовта дава криле. Откривам, че мога да летя. Стига само да затворя очи, за да бъда с теб... Дори и сега. Мисълта за теб е в мен. Кара ме да усещам почти физическото ти присъствие до себе си. И да мечтая още по – силно за мига, в който ще ме прегърнеш.

Нетърпелива съм. Затова гледам толкова често небето. Затова се радвам непрекъснато на лъчите на слънцето (всъщност знаеш ли, че тях ги има и през зимата...).

Лятото си отива. Това лято си тръгва безвъзвратно. Не тъгувам за него (не както друг път). Донесе ми нещо красиво. Пазя го! Донесе ми нещо безценно. Живота си бих дала, за да го съхраня!

Донесе ми любов! Като в приказките!

Макар че понякога не те разбирам...

Не разбирам и себе си...

Казвам ти, че те обичам, а не знам дали искаш да го чуеш. После ти ми показваш, че ме обичаш... А аз непрекъснато се опитвам да прочета в действията ти думите, които все още не съм чула. Не знам дали ще ги чуя някога... А всеки твой жест, тъй обикновен, но изпълнен в внимание, ме кара да вярвам, че съм ги прочела...

Не искам да е сън...! А ако е – не искам да се събуждам...!

Щастието...какво е то? Нека го разберем заедно...

Любов моя...

© Далия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да обичаш е толкова прекрасно!
  • толкова е мило, нежно с толкова много обич написано
  • Аз също не бих коментирал ,но може би от всички подобни есета,това най-много се приближава до моите усещания и объркване и ... това е цяла вечност
  • Влюбена - ДА! Но не и погубена! Повярвай! Прекрасно е...
    А дали е есе или писмо, не знам - приеми го както искаш. Само ми кажи точна дефиниция на есето като жанр и веднага ще се съглася с теб
  • Така е! Трябва да се вслушваме в гласа на сърцето си! Той не винаги лъже...
  • Много ми се иска да коментирам,но май е излишно...то просто е почувствано и написано с душа...
Предложения
: ??:??