Така поне изглежда. Щом не мърда през последните трийсет години, особено през десетилетието, което отмина, значи България има време за губене. И българите в нея – също, поне по-голямата част от тях. Има две основни причини да смяташ, че разполагаш с време за губене: или не знаеш, че си смъртен, или се смяташ за безсмъртен. И в двата случая обаче времето не представлява особена ценност за теб.
Съществува обаче и трета възможност, която в случая ми се струва по-съответна: когато не знаеш накъде да вървиш, времето изтича неусетно. Не си загубил него, себе си си загубил. В очакване на Годо. Или на знак, който да ти подскаже в каква посока да поемеш. Спреш ли, въобразяваш си, че и времето е спряло с теб. Вероятно защото всеки човек интуитивно усеща, че е временен.
Наскоро един банкер сподели виждането си, че днес живеем по-добре отпреди 30 години. Банкерите са осведомени хора, работят с пари и лихви, със съдби и комисиони и знаят най-добре нещата за парите и времето. Издълбоко. Все пак обач ...