Разрушени съдби… Разбити мечти… Черно настояще… И белязано със смърт бъдеще…
Ще кажете, че това ще бъде много добър сюжет за филм. Да, ама не! Това не е филм… Това е реалността… Грозната реалност… В тази реалност сега живеят семействата на хилядите невинни хора, убити по света. Те са мъртви… Никога повече няма да се усмихнат… Няма да кажат „Добро утро”…или „Обичам те”… Няма да целунат невръстния си син или дъщеря… А техните близки започват да живеят в миналото. Защото настоящето е ужасяващо. А бъдещето…? За тях вече няма бъдеще без любимия човек. В миналото са били щастливи. Защото тогава той е бил жив… В миналото намират утеха. За миг забравят за случката, белязала лицата им… Но те никога няма да забравят любимия човек. Той винаги ще живее в техните сърца… В миналото… и в бъдещето…
Кой е виновен за смъртта на невинните? Може ли изобщо да говорим за невинни и виновни? Не сме ли ние, хората, отговорни за нещастията, случващи се по света?
По телевизията и радиото непрестанно обсъждат зап ...