Mar 19, 2007, 10:40 PM

край 

  Essays
1447 0 2
Поглеждам назад с тези нови очи,
и сега знам, че съм бил прав
прав в заблудата си
но тук няма болка или страх
няма съмнения в мен
влизам право в релсите, чакащи ме толкова дълго
Станах това.
Превърнах се точно в това, което избягвах
и това спокойно осъзнаване на петната,
обвиващи съзнанието ми, би ме уплашило толкова много,
но вместо това... не чувствам нищо.
Никоя от алармите не се включва и аз лежа в сладката агония на миналото, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светлин Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??