abased (Светлин Николов)
30 118
19 мар. 2007 г., 22:40

край 

  Эссе
1394 0 2


Поглеждам назад с тези нови очи,
и сега знам, че съм бил прав
прав в заблудата си
но тук няма болка или страх
няма съмнения в мен
влизам право в релсите, чакащи ме толкова дълго
          Станах това.
Превърнах се точно в това, което избягвах
и това спокойно осъзнаване на петната,
обвиващи съзнанието ми, би ме уплашило толкова много,
но вместо това... не чувствам нищо.
Никоя от алармите не се включва и аз лежа в сладката агония на миналото,
безчувствен
Чувствата бяха толкова опустошителни, докато живееха
иска ми се никога да не ги нося отново
   Най-накрая хванах звезда с голи ръце
и животът вече не се отнася само до мен,
а до това да я пазя вътре, докато умра.
  И така,
тръгвам по този път
усмихвайки се със смеха
сменяйки кожата си
прегръщайки линията.
Животът ми най-после намери
  права посока
    и се променя.

   Толкова се промених

© Светлин Николов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • А аз се промених от човека, който бях горд, че съм успял да създам от себе си, в този, който съм сега Ако си чела "зъб за зъб"...
  • Е, ако си се променил към хубаво всичко е ок, аз също се промених, но ако не бях се променила, нямаше да съм днешния човек, а аз съм горда, че съм днешния човек.
Предложения
: ??:??