ЗА  БЕЗ(СМИСЛИЕТО)  НА  ЕДНО  БРОЕНЕ

Едно, две, три,  четири, ............... дванадесет!  Йееее!

    Тези   викове   огласят  дворовете  на  всички  училища,  улици  и  ресторанти  в  страната  през  топлите  майски  вечери.  Красиви,  жизнени  и  енергични  абитуриенти  радват  окото  на  минувачите  и  ги  карат да  си  припомнят  собствените  им  трепети  и  вълнения,  когато  самите  те  са  завършвали  училище.  Тези  младежи  са  нетърпеливи  да  се  махнат  от  трудното,  скучно  и  дори  омразно  според  тях  училище  и  да  навлязат  в  живота.  Те  си  мислят,  че  оттук  нататък  са  свободни  да  правят  каквото  искат  и  знаят,  че  щом  са  навършили  осемнадесет години  имат  всички  права  на пълнолетни  граждани. Учителите  вече  няма  да  ги   товарят  с  много  и  трудни  домашни,  родителите  няма  да  им  казват  кога  да  се  прибират  и  да  ги  карат  да  учат.  Сред  цялата  тази  еуфория  обаче,  те  не  осъзнават,  че   последният  училищен  звънец  слага  край  на  безгрижния  им   живот  и  на  времето,  когато  единственото  им   задължение   е  да  ходят  на  училище  и  да  си  учат  уроците.

      Навлизайки  в   живота,   постепенно  младите  хора  ще  разберат,  че   освен  права, те  имат  безброй  много  отговорности  и  задължения,  които  трябва  да  поемат. Най-напред следване, после работа, а  в днешно  време  много  студенти  учат  и  работят  едновременно.  После, създаване на  собствено семейство,  грижи  и отговорности  за  деца,  възрастни и болни  родители.  Това  е  още  по-трудно в съвременния свят, изпълнен  със стрес, безпаричие,  замърсяване,  вредни  храни,  натъпкани  със всевъзможни  Е-та и оцветители, които причиняват различни  заболявания и  най-вече  с  тоталната  промяна  на  основните  житейски  ценности.         

       Самото начало-избор на професия  и  намиране на подходяща  и  добре  платена  работа   се  оказва  първият  допир  на  младите  хора   със  самостоятелния  живот  и  поемане  на  последствията  от  собствените  им  решения.  Оттук нататък  те  са  длъжни  да  осигурят  приличен  стандарт  на  живот  за  себе  си  и  семействата  си. Някои ще станат инженери,  други - лекари, трети ще предпочетат юридическа или преподавателска кариера, четвърти ще бъдат икономисти или банкери. Но, каквато и да бъде тяхната професионална реализация, те  ще  трябва да  се  борят  със  всички  препятствия и изпитания, които  поставя  на пътя  им животът.   Да,  защото,   наред с  хубавите  моменти   има  и  много  трудности,    които  трябва  да  преодоляват.

     Ето  защо, нека абитуриентите  се  радват  на скъпите  и  модерни  рокли и костюми  и  на  лъскавите  лимузини,  но да не  забравят,   че   след  години   ще  си  спомнят  с  умиление  времето,  когато  са били ученици  и  е  трябвало  да  се  занимават  единствено  с   уроците  си а мама и татко са  се грижили за всичко останало .  Нека  помислят  и  за  друго-не е ли по-добре  да  инвестират  парите на  родителите си, дадени за една-единствена вечер в нещо по-стойностно, като например качествено  образование,  което  да  им  даде  добър  старт  в  живота  или дори  самостоятелно жилище.