ЗА БЕЗ(СМИСЛИЕТО) НА ЕДНО БРОЕНЕ
Едно, две, три, четири, ............... дванадесет! Йееее!
Тези викове огласят дворовете на всички училища, улици и ресторанти в страната през топлите майски вечери. Красиви, жизнени и енергични абитуриенти радват окото на минувачите и ги карат да си припомнят собствените им трепети и вълнения, когато самите те са завършвали училище. Тези младежи са нетърпеливи да се махнат от трудното, скучно и дори омразно според тях училище и да навлязат в живота. Те си мислят, че оттук нататък са свободни да правят каквото искат и знаят, че щом са навършили осемнадесет години имат всички права на пълнолетни граждани. Учителите вече няма да ги товарят с много и трудни домашни, родителите няма да им казват кога да се прибират и да ги карат да учат. Сред цялата тази еуфория обаче, те не осъзнават, че последният училищен звънец слага край на безгрижния им живот и на времето, когато единственото им задължение е да ходят на училище и да си учат уроците.
Навлизайки в живот ...