Всичко е потънало в мъгла. Непрогледна мъгла. Няма значение дали отваряш или
затваряш очи, всичко е в мрак. Няма значение дали плачеш или се смееш, тъмнината
поглъща всичко. Няма значение какво изпитваш... никой не се интересува от
чувствата ти... Иска ти се това да са просто думи, думи празни като
сърцето и душата ти, но така ли е наистина? Можеш ли да ме погледнеш в очите и
да ми кажеш, че си щастлив? Можеш ли? Аз мога да видя всичко в очи те ти.
Понякога, когато те погледна някакво гласче ми шепти, че си добре, друг път
крещи, че не можеш повече така. Имаш нужда от промяна. Имаш нужда да вдишаш
въздуха с всичка сила. Имаш нужда да посрещнеш предизвикателствата. Имаш нужда
от предизвикателства. Имаш нужда от нещо, от някой. Някой, който да те прегърне,
когато в душата ти се е разпростряла цялата тази мъгла. Имаш нужда от приятел,
който да седне кротко до теб, който да ти каже истината, да ти отвори очите, а ...