Всичко е потънало в мъгла. Непрогледна мъгла. Няма значение дали отваряш или
затваряш очи, всичко е в мрак. Няма значение дали плачеш или се смееш, тъмнината
поглъща всичко. Няма значение какво изпитваш... никой не се интересува от
чувствата ти... Иска ти се това да са просто думи, думи празни като
сърцето и душата ти, но така ли е наистина? Можеш ли да ме погледнеш в очите и
да ми кажеш, че си щастлив? Можеш ли? Аз мога да видя всичко в очи те ти.
Понякога, когато те погледна някакво гласче ми шепти, че си добре, друг път
крещи, че не можеш повече така. Имаш нужда от промяна. Имаш нужда да вдишаш
въздуха с всичка сила. Имаш нужда да посрещнеш предизвикателствата. Имаш нужда
от предизвикателства. Имаш нужда от нещо, от някой. Някой, който да те прегърне,
когато в душата ти се е разпростряла цялата тази мъгла. Имаш нужда от приятел,
който да седне кротко до теб, който да ти каже истината, да ти отвори очите, а
не просто да те залъгва. Имаш нужда от усмивки. Усмихваш ли се още? А, плачеш ли
тогава? Имаш ли сили да пролееш дори и една- едничка сълза за това, което си
изгубил. Имал ли си нещо изобщо? Не е ли било всичко илюзия... не е ли и сега
всичко измислено... ти истински ли си... Толкова си затънал в калта, но погледни
към звездите! Там някъде далеч, далеч има нещо, има някой, който ще осмисли
живота ти. Ще те "удари" и ще ти каже "ЖИВЕЙ!" както Микеланджело на Давид! Но,
ако ти се наложи да чакаш прекалено дълго? Любовта...
приятелството...промяната... прошката... ще ги дочакаш ли... ще имаш ли сили?
Сили да се изправиш или пък просто да устоиш на ударите... ударите на съдбата
или пък по-лошо -тези на хората. Те са безпощадни, кой го знае по-добре от теб?
Какво като се усмихваш, какво като не си изливаш мъката? Означава ли това, че си
щастлив... означава ли, че душата ти не се разкъсва малко по малко, частичка по
частичка. Ден след ден нещо от теб се губи. Ще се върне ли вярата, надеждата, ще
бъде ли усмивката някога истинска... ще се довериш ли на някого изобщо... Ще се
намери ли човек, който да не те предаде, да не те наскърби, да не те нарани? Ще
бутнеш ли стените някога? Ще ги превърнеш ли в мостове или цял живот ще живееш в
сянката им? На тъмно, при мъглата... Така си независим?! Това е смешно! Знаеш го
и продължаваш... Ти си луд... отпусни се, живей си живота, та той е пред теб.
Чака те пред вратата, просто излез и го посрещни! Какво ти коства, имаш ли нещо
да губиш? Имаш ли нещо изобщо...