Aug 24, 2012, 10:30 AM

Лудата 

  Essays » Personal
1575 0 3

Луда съм. Полудяла.

Тичам измежду спомени и сегашно.

Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!

Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.

Луда. Луда съм.

Като вещица - гадая по сънища, но чужди; гледам на очи - но чужди. И вещая любов, но... чужда.

Като скитница - нямам дом, да почине душата ми и ръцете ми са издрани от тропането по чужди врати.

Като име без минало. Като звук без мелодия. Като празна картина.

Пак смях. И пак лудост. И пак.

Разкъсвам дрехите. И себе си. Раздирам като хлабав плат нишките, които ме изграждат.

Да ме няма. Да изчезна в тишината.

© Кристина Каменова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??