komarigova (Кристина Каменова)
5 17
24.08.2012 г., 10:30 ч.

Лудата 

  Есета » Лични
1574 0 3

Луда съм. Полудяла.

Тичам измежду спомени и сегашно.

Съчинявам си бъдеще. Трия го- всичкото! Нищо да няма!! Нищо да не остане!!

Смея се сама. Смехът се превръща в кикот. В дивашка болка. В тишина. В самота.

Луда. Луда съм.

Като вещица - гадая по сънища, но чужди; гледам на очи - но чужди. И вещая любов, но... чужда.

Като скитница - нямам дом, да почине душата ми и ръцете ми са издрани от тропането по чужди врати.

Като име без минало. Като звук без мелодия. Като празна картина.

Пак смях. И пак лудост. И пак.

Разкъсвам дрехите. И себе си. Раздирам като хлабав плат нишките, които ме изграждат.

Да ме няма. Да изчезна в тишината.

© Кристина Каменова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??