Истината: Колко време вървя така през света – все сама и сама…
Лъжата: Хей, има ли някой тук?
Истината: Я, все пак не съм била сама! В този живот имало и други скиталци като мене. Здравей! Коя си ти?
Лъжата: Аз съм Истината!
Истината: Сега излъга!
Лъжата: Не, не съм излъгала. Казвам ти – аз съм Истината!
Истината: Истината ли? Не, ти не си Истината. Не можеш да бъдеш Истината.
Лъжата: И защо си толкова сигурна?
Истината: Сигурна съм, защото аз съм Истината.
Лъжата: И какво от това? Или в живота не може да има две истини?
Истината: Може би може, а може би – не. Ти истина за какво си?
Лъжата: Аз съм Истината за живота.
Истината: Сега излъга!
Лъжата: Не, не съм излъгала! Защо да лъжа?
Истината: Защото аз съм Истината за живота!
Лъжата: Не, не лъжа! Не лъжа! Защото ако бях те излъгала, щях да съм Лъжа. А аз съм Истина, Истина, Истина! Моля те, повярвай ми!
Истината: Добре, добре, не плачи! Но как да ти повярвам?
Лъжата: Ще ти кажа как. Виждаш ли този човек, който крачи бодро насреща ни? Ти ще му кажеш твоята, а аз – моята истина. Да видим на кого ще повярва.
Истината: Добре, хайде! Ти си първа!
Лъжата: Човече, човече! Ти си млад и силен! Ти си изпълнен с енергия и планове за бъдещето! Ето там, зад завоя, те чака щастието, което ще увенчае главата ти с венеца на славата, а птичето на късмета ще кацне на рамото ти и ще те направи завинаги богат и щастлив.
Истината: Човече, човече! Ти си млад и силен. Ти си изпълнен с енергия и планове за бъдещето. Но ето там, зад завоя, те чака един лъв. Той ще откъсне главата ти, а птиците ще разнесат вътрешностите ти из цялото поле.
Човекът: Лъжа, лъжа! Махни се от мене, мръсна, долна Лъжа!
© Венета All rights reserved.