Истината:   Колко време вървя така през света – все сама и сама…

Лъжата:     Хей, има ли някой тук?

Истината: Я, все пак не съм била сама! В този живот имало и други скиталци като мене. Здравей! Коя си ти?

Лъжата:   Аз съм Истината!

Истината: Сега излъга!

Лъжата:    Не, не съм излъгала. Казвам ти – аз съм Истината! 

Истината: Истината ли? Не, ти не си Истината. Не можеш да бъдеш Истината.

Лъжата:    И защо си толкова сигурна?

Истината:   Сигурна съм, защото аз съм Истината.

Лъжата:    И какво от това? Или в живота не може да има две истини?

Истината: Може би може, а може би – не. Ти истина за какво си?

Лъжата:    Аз съм Истината за живота.

Истината: Сега излъга!

Лъжата:    Не, не съм излъгала! Защо да лъжа?

Истината: Защото аз съм Истината за живота!

Лъжата:     Не, не лъжа! Не лъжа! Защото ако бях те излъгала, щях да съм Лъжа. А аз съм Истина, Истина, Истина! Моля те, повярвай ми!

Истината: Добре, добре, не плачи! Но как да ти повярвам?

Лъжата:     Ще ти кажа как. Виждаш ли този човек, който крачи бодро насреща ни? Ти ще му кажеш твоята, а аз – моята истина. Да видим на кого ще повярва.

Истината: Добре, хайде! Ти си първа!

Лъжата:    Човече, човече! Ти си млад и силен! Ти си изпълнен с енергия и планове за бъдещето! Ето там, зад завоя, те чака щастието, което ще увенчае главата ти с венеца на славата, а птичето на късмета ще кацне на рамото ти и ще те направи завинаги богат и щастлив.

Истината: Човече, човече! Ти си млад и силен. Ти си изпълнен с енергия и планове за бъдещето. Но ето там, зад завоя, те чака един лъв. Той ще откъсне главата ти, а птиците ще разнесат вътрешностите ти из цялото поле.

Човекът:   Лъжа, лъжа! Махни се от мене, мръсна, долна Лъжа!