“Майка ми е дива костовистка…” …“Онова девойче отсреща бая пълни окото…” …“Стига бе ние не ти ли стигаме?!?!…” …“Е ти си пълен изрод, брато, чак ме кефиш…” “…………”
…сякаш света спря. Нормално ли беше? Хората пред мен говорят… виждам как устните им се движат, но дали казват нещо? Oглушах ли? Или просто не искам да слушам повече… Странно чувство. С тях съм сега и тук, усмихвам им се, вкарвам някое друго лафче (колкото да не e без хич), претендирам че ги слушам, че ми е интересно, че се забавлявам, но мисълта ми се рее някъде далеч… Не, не си мисля за децата в Сомалия (милите, за тях си мислят само поизмъчените от диети псевдокрасавици, които на третия кръг от измислените конкурси за красота, обикновено обещават да се “погрижат” за световния глад… дали самите те знаят къде е Сомалия?), не си мисля и за първата победа на Ливърпул от няколко седмици насам… Държа цигара в ръка. Тръскам я в пепелника, после замечтано гледам как хартиената обвивка на тютюна се отдръпва изплашенa от набезите на ...