“Майка ми е дива костовистка…” …“Онова девойче отсреща бая пълни окото…” …“Стига бе ние не ти ли стигаме?!?!…” …“Е ти си пълен изрод, брато, чак ме кефиш…”  “…………”
 …сякаш света спря. Нормално ли беше? Хората пред мен говорят… виждам как устните им се движат, но дали казват нещо? Oглушах ли? Или просто не искам да слушам повече… Странно чувство. С тях съм сега и тук, усмихвам им се, вкарвам някое друго лафче (колкото да не e без хич), претендирам че ги слушам, че ми е интересно, че се забавлявам, но мисълта ми се рее някъде далеч… Не, не си мисля за децата в Сомалия (милите, за тях си мислят само поизмъчените от диети псевдокрасавици, които на третия кръг от измислените конкурси за красота, обикновено обещават да се “погрижат” за световния глад… дали самите те знаят къде е Сомалия?), не си мисля и за първата победа на Ливърпул от няколко седмици насам… Държа цигара в ръка. Тръскам я в пепелника, после замечтано гледам как хартиената обвивка на тютюна се отдръпва изплашенa от набезите на пламъка, а после понесена на струйка катранен дим се приземява на масата под формата на пепел. Защо пуша? Оглеждам се наоколо и виждам лицата на моите познати, които сияят от радост. Толкова ли щастлив може да бъде човек от т’ва, че седи в една долнопробна кръчма, говори си простотии, преминаващи в мръсотии, обсъжда живота около него и… не го живее. Сякаш всичко е минало, а което не е - скоро ще отмине. Бъдещето се превръща в настояще, а от там в минало и отново, и отново.
 Мечтата на рибаря е да хване 250 килограмова риба, мечтата на женкаря е да хване 250 девици, мечтата на астронома е да открие ново съзвездие, на мениджъра – да създаде звезда, на атлета – да подобри рекордите, на самеца – да даде семето си, а на самката – да даде поколение… а какво е човек, който няма мечти?
 Цигарата започва да догаря. Бирата свършва. Хората обаче са други. Отново се усмихват, говорят, веселят. Като че ли наистина се забавляват. Нямат проблеми, нямат неосъществени мечти, нямат грижи. Просто си прекарват времето без да се интересуват дали е ползотворно. Навсякъде – поток от информация, от случки, преживелици. Стоя на границата между миналото и бъдещето, втренчен в настоящето, а над пепелника се разсейват последните изнемощяли синкаво-сиви облачета дим. Долу лежат няколко изгаснали фаса и пепелта.