Малкото момиченце се затича към стаята си с играчка в ръка. По личицето му се стичаха толкова тежки и солени сълзи, а пухкавата играчка попиваше всяка една от тях. Но защо? Защо можеше да плаче едно мъничко момиченце, какво би се случило? Та то дори не знаеше какви измерения има светът около него, но то плачеше така силно... Сълзите му болезнено капеха една след друга по-тежка и по-тъжна. Но какво бе станало? То живееше така щастливо, но имаше нещо, което го измъчваше постоянно. Истина ли бе животът му? Истина ли бе всичко около него? – или просто една лъжа?...
Със всеки изминал ден момиченцето се съмняваше все повече и повече, но дойде момент и то разбра истината. Разбра каква ЛЪЖА е животът му. Мястото, наречено дом, дори не беше негово. Мъничкото момиченце бе осиновено. Когато разбра, то плака, а пухкавата играчка попиваше сълзите му. Всяка сълза, стичаща се по тъжното ù личице, пареше от болка. Опитваше се да мисли, но сякаш нямаше сили. Питаше се „Защо?” но не можеше да си отговор ...