Едно въздействие е психагогическо въздействие, когато умът се освободи от съзнанието за това "как съм видян, докато правя онова, което правя (или докато правя каквото и да е)".
Причината, поради която човек се настройва срещу друг човек е, или в страховете му, че ще бъде оценен отрицателно, или в очакванията му, че трябва да бъде оценен положително. Свободата от (социалното) самосъзнанието, че ще бъда забелязан - по един или друг начин - от друго (социално) съзнание, открива пътя към действителната саморефлексия и създава психагогическото съзнание.
Основанието редовият човек да изпада в спешност и затова да носи напрежението на социалния живот, е в обсебеността му от представата, че е виждан; а това го принуждава да върши всичко, което върши, съобразно тая представа. И понеже всички редови същества са обзети от подобно социално светоусещане, то настава лудостта на безкрайните отражения, които се премятат от съзнание в съзнание, пораждат производни отражения, и формират напълно изкривен ...