Мечтаният последен дъх

Oct 6, 2010, 8:38 PM

Essays » Personal

1193 0 1

Днес отново изсмуквах последните си запаси от сили, за да се престоря, че съществувам, а не да живея...

Как искам това да бъде последният ми дъх, с който да ви кажа сбогом... но не мога, имам дълг, който трябва да изплащам - собствения ми живот, родена съм и ще трябва да продължа тази бавна и мъчителна борба за съществуване...

Кой ли би предположил, че зад милото лице и красивата усмивка се крие толкова труден човек... Затова бягайте всички, оставете ме сама... и ти, скъпи, ти също побързай да се спасиш...

Когато всички ме оставите сама, аз може би не ще изпитвам вината да ви напусна...

А толкова искам да не съм в този свят...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2010-10-07T10:31:52+03:00

Всичко което ни поднася животът е урок. Най- ценните уроци, са тези, от които си мислим, че ще умрем... и не ни пука да умрем. Когато си в ямата, всякакви съвети и клишета от рода на "всичко, което не ни убива ни прави по- силни" , не струват. Кимаш с глава, съгласяваш се и толкова. Но, има ли по- благодатно място за осъзнаването, от една яма? Няма! Хвърли един поглед на мислите, не тези, които те вкопчват в ситуацията и слагат решетка на ямата, а онези другите, които ронят от стените, засипват дъното и правят ямата не толкова дълбока. Хвърли един поглед и на хората, с които те среща ежедневието. Хвърли един поглед на информацията и книгите, които уж случайно ти попадат. И... ще намериш разковничето- посланието, или просто поредния урок. Поздрав от мен и усмивка!
п.п. Нищо не е толкова страшно, колкото изглежда- повярвай ми (ямите са ми като втори дом...)Може да хвърлиш един поглед на разказа ми "Спасение".