Днес отново изсмуквах последните си запаси от сили, за да се престоря, че съществувам, а не да живея...
Как искам това да бъде последният ми дъх, с който да ви кажа сбогом... но не мога, имам дълг, който трябва да изплащам - собствения ми живот, родена съм и ще трябва да продължа тази бавна и мъчителна борба за съществуване...
Кой ли би предположил, че зад милото лице и красивата усмивка се крие толкова труден човек... Затова бягайте всички, оставете ме сама... и ти, скъпи, ти също побързай да се спасиш...
Когато всички ме оставите сама, аз може би не ще изпитвам вината да ви напусна...
А толкова искам да не съм в този свят...