Някъде из хилядите страници в интернет ми попадна една мисъл, която ме плени: "Слабите имат мечти, силните ги превръщат в цели!". Така ли е наистина? Има ли полза от мечтите, които са неизменна част от живота ни, ако не ги превърнем в нещо, което непременно трябва да изпълним? И до колко ефективно би било това? Напоследък хората са се вманиачили на тема "позитивно мислене" и изобщо силата на ума и мисълта. Не е ли това поредният опит да избягаме от реалността и да помечтаем? И все пак мисълта предвещава действията. До колко можеш да тренираш ума си да спре просто да мечтае и да започне да си набелязва цели, макар и не винаги изпълними? И не е ли в това трагедията, защото когато мечтаеш, даваш воля и на най-глупавите, невъобразими и прекрасни желания. Те остават едни напразни химери, мечтаейки и фантазирайки, ги реализираш за един момент, чувстваш тяхната сила, но... Контрол! Хората все казват, че разумът трябва да води, а не сърцето. Но, по дяволите, нали проклетият разум създава небив ...