2 min reading
Танцувам и плача едновременно, не мога да спра, а и не искам. Музиката, която излиза от пианото, ме завладява, поглъща ме и ме отвежда в света на непонятното, на чуждото и същевременно красивото. Танцувам, тичам, пея, чувствам се свободна. Мога да усетя всяка една малка тревичка под стъпалата си и да чуя мелодията на ручея, който е някъде наблизо. Мога да обиколя всичко с поглед, но не мога да се насладя на гледката. Всичко е великолепно, романтично, а аз се чувствам тъжна, защото е за кратко. От сладост и красота чак ми горчи Усмихвах се, а сълзите се стичат по лицето ми.
Не, не искам пианистът да спира да свири. Искам да пордължава да играе с пръсти по клавишите и с всяка една нотичка да ме завладява все повече и повече. Сякаш мелодията е магьосница и с магия ме издига във въздуха. Искам да летя все по-високо и по-високо. Да мога да погледна цялата тази прекрасна гледка и да остана там – на високото, да съм щастлива и тъжна. Чувствата да се борят, но нито едно от тях да не надделява. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up