Танцувам и плача едновременно, не мога да спра, а и не искам. Музиката, която излиза от пианото, ме завладява, поглъща ме и ме отвежда в света на непонятното, на чуждото и същевременно красивото. Танцувам, тичам, пея, чувствам се свободна. Мога да усетя всяка една малка тревичка под стъпалата си и да чуя мелодията на ручея, който е някъде наблизо. Мога да обиколя всичко с поглед, но не мога да се насладя на гледката. Всичко е великолепно, романтично, а аз се чувствам тъжна, защото е за кратко. От сладост и красота чак ми горчи Усмихвах се, а сълзите се стичат по лицето ми.
Не, не искам пианистът да спира да свири. Искам да пордължава да играе с пръсти по клавишите и с всяка една нотичка да ме завладява все повече и повече. Сякаш мелодията е магьосница и с магия ме издига във въздуха. Искам да летя все по-високо и по-високо. Да мога да погледна цялата тази прекрасна гледка и да остана там – на високото, да съм щастлива и тъжна. Чувствата да се борят, но нито едно от тях да не надделява. ...