Мишката изяде книжките
На стария таван, покрит с прах, върху стария скрин имаше купчина книжки. Отдавна те седяха там без никой дори да си ги спомни. Един ден при тях дойде сивата мишка и започна да ги яде. "Недей! Молим те. Запази ни, ценни сме, скъпи сме за хората." Но тя само спокойно ги изгледа и рече: "Ако бяхте защо сте тук, сами, забравени." и спокойно продължи да си похапва. Книжките обаче не искаха да се предадат: "Не е така! Дори оставени тук, те ни пазят в сърцата си.". Мишката повече не обърна внимание на думите им и бавно се яде.
Това е тъжната история на живота. Светът на човека е като една отворена книга. Страница след страница той описва всеки важен и маловажен миг в живота си. Там са копнежите, мислите му, желанията и мечтите. И той ги пази, така, както един пират би пазил златното си съкровище, защото те са важна чест от него. Това е защото един човек без минало не е нищо повече от бегла сянка, едно нищо. Не е нужно да знаеш славната история на държавата си или да зна ...