Често мисля за смисъла на чудото, наречено "живот", за това, дали появявайки се на тази земя ние определяме съдбата си или тя е приготвила предварително начертан път за нас. Мисля за това, дали продължаваме нещо започнато или сме просто поредната порция живи организми, които се раждат, развиват и умират.
В съзнанието ми изникват безброй въпроси. А душата къде се намира вътре в нас? Никой не може да я посочи, но всички знаем как боли. Тя е виновницата за чувствата, които изпитваме, за мислите които имаме. Сменя ли различни тела по пътя си в търсене на щастие или е само плод на човешката еволюция.
Твърди се , че животът не се повтаря,но ми се иска да вярвам че това чудо, въпреки всичките му болки и страдания не се случва само веднъж. Иска ми се да вярвам в прераждането на душата ,в това че животът е неспирен кръговрат, че след всеки край идва ново начало, че старите рани могат да бъдат излекувани, най-съкровените мечти -осъществени, че след тежки изпитания идва ред на сбъднати желания.
Т ...