Често мисля за смисъла на чудото, наречено "живот", за това, дали появявайки се на тази земя ние определяме съдбата си или тя е приготвила предварително начертан път за нас. Мисля за това, дали продължаваме нещо започнато или сме просто поредната порция живи организми, които се раждат, развиват и умират.

   В съзнанието ми изникват безброй въпроси. А душата къде се намира вътре в нас? Никой не може да я посочи, но всички знаем как боли. Тя е виновницата за чувствата, които изпитваме, за мислите които имаме. Сменя ли различни тела по пътя си в търсене на щастие или е само плод на човешката еволюция.

   Твърди се , че животът не се повтаря,но  ми се иска да вярвам че това чудо, въпреки всичките му болки и страдания не се случва само веднъж. Иска ми се да вярвам в прераждането на душата ,в това че животът е неспирен кръговрат, че след всеки край идва ново начало, че старите рани могат да бъдат излекувани, най-съкровените мечти -осъществени, че след тежки изпитания идва ред на сбъднати желания.

   Тези мисли ме спохождат поради случващото се около мен. Когато си малък и нямаш проблеми, мислите за смисъла на живота, за неговото начало и край остават настрани. Но колкото повече израстваш и се сблъскваш с невинаги лицеприятната страна на действителността несъмнено започваш да обръщаш внимание на важните неща.

   Има неща толкова необясними за мен.  Например когато животът отнеме от прегръдките ни хората, които са ни най-скъпи, тогава когато най-малко очакваме. Хората, които обичаме и ценим и без които ни е трудно да продължим. Още по нелепа остава за мен загубата на млади хора, които тепърва вкусват от красотите, които им поднася съдбата. Хора в разцвета на силите си, загивайки по една или друга причина.

  И тук си задавам въпроса защо след като всички сме равни, всички дишаме един и същ въздух, и всички имаме еднакво право да живеем, често най-добрите хора ни напускат първи. Ако животът беше справедлив това едва ли щеше да се случва. Ето защо аз искрено вярвам в прераждането на душата, в това че всеки , който е страдал днес ще бъде възнаграден за трудностите утре и обратно, за да има баланс.

  Може и да греша, но аз избирам да мисля по този начин, вярвайки в доброто и в красотата на чудото "живот"!