К'во ще кажеш за тази една готина живот с мен? Не беше ли това най-големият ти кошмар? Не пропиля ли 12 празни месеца в моето присъствие, всяка вечер, празен ден след ден, нощ след пагубна нощ? Нима не видя тъмната ми страна и уплашена не обърна гръб дори за миг? Нима понасяше лесно миговете ми на мълчание? Нима не сметна, че каузата бе загубена още преди да бъде обявена смъртната присъда?
По дяволите... ръцете ми треперят!
Разбираш ли, че самата мисъл някой друг да те държи в обятията си - дори за някакъв шибан миг от мига дори, ме подлудява и разярява, настървява и ожесточава. Не искам да си казвам, че ти си началото, но ще излъжа ако кажа, че с теб не са започнали най-прекрасните ми мигове! Ще излъжа ако кажа, че не искам краят на всеки мой ден да заспива в крайчеца на миглите ти! Бих умряла стотици пъти, за да докажа онова, което не може да бъде доказано, че и още отгоре! Бих превзела хиляди сърца, ако само твоето е единствено мое!
Баси... шибаните мисли пак нахлуват в главата ми! ...