К'во ще кажеш за тази една готина живот с мен? Не беше ли това най-големият ти кошмар? Не пропиля ли 12 празни месеца в моето присъствие, всяка вечер, празен ден след ден, нощ след пагубна нощ? Нима не видя тъмната ми страна и уплашена не обърна гръб дори за миг? Нима понасяше лесно миговете ми на мълчание? Нима не сметна, че каузата бе загубена още преди да бъде обявена смъртната присъда?

По дяволите... ръцете ми треперят!

Разбираш ли, че самата мисъл някой друг да те държи в обятията си - дори за някакъв шибан миг от мига дори, ме подлудява и разярява, настървява и ожесточава. Не искам да си казвам, че ти си началото, но ще излъжа ако кажа, че с теб не са започнали най-прекрасните ми мигове! Ще излъжа ако кажа, че не искам краят на всеки мой ден да заспива в крайчеца на миглите ти! Бих умряла стотици пъти, за да докажа онова, което не може да бъде доказано, че и още отгоре! Бих превзела хиляди сърца, ако само твоето  е единствено мое!

Баси... шибаните мисли пак нахлуват в главата ми! Опитвам се да не деля света на теб и всички останали, но, по дяволите, за мен света си Ти и всички останали! Не живея заради теб, ни най-малко съществувам поради простата причина, която си ти... аз се моделирам около сиянието, което най-синьото на синьото в сините ти очи излъчва. Опиянявам се от всеки твой поглед, от докосването ти, от мимолетните ти нервни окончания по края на кожата на лицето. Забелязвам толкова много неща, които няма как да забележа, ако обичах някой друг, а не теб.

Задушавам се в съня си! А когато сънувам нещо различно от теб... демоните ме преследват! Нахлуват в забравената от тях душа и нарушават спокойствието й. Минавам покрай нечий живот, преобръщам го наопаки, докато ти спиш и отново се връщам при теб. И ти винаги ме хващаш... по дяволите, как успяваш да нацелиш кога съм аз и кога е дяволът в мен??? Толкова ли съм ти прозрачна??? Толкова ли много истина за мен разбра от мълчанието ми???

И всеки път, когато не искам да ти кажа истината, се чувствам 10 000 пъти по-зле, отколкото когато с изказването й бих те наранила поне 100-кратно...

Дланите ми са мокри, още малко и ще започнат да се стичат капки от тях... и т'ва си ти... всичко! Няма част от мен, която не би станала твой роб!

След всичко, което ти причиних, след детинщините ми, след мъката ми ти все още си с мен... и как няма да си с мен - обичаш предизвикателствата, а аз тепърва отварям вратите. Моля, настани се удобно, защото от днес започва истинското приключение!

Ще разбивам сърцето ти, както и ти моето!
На хиляди парченца, просто защото така ни е писано!
Едно парченце за теб и едно мъничко за мен!
Обичам те!