Моето първо "мигновение" в любовта
Да..помня те!Стоях на същият този прозорец,в същият този фотьойл загледана в същото това слънце.То слизаше бавно и изморено от дългият път, но оставяше дълбоки, красиви следи зад себе си, които нашепваха "Аз няма да ви забравя, ще се върна отново".
Да .. помня, тогава ти дойде внезапно при мен, хвана ръката ми и тихо каза "Не се плаши, аз няма да те нараня"."Но, какво си ти?" - попитах аз плахо и объркано."Любов - прошепна то - Повярвай ми, довери ми се".Не знаех какво да правя, за пръв път в живота си виждах подобно нещо, но някаква нотка на лудост премина за миг през мен и ме накара да се хвана здраво за ръката на Любовта.И така, като залепени един за друг ние полетяхме из висините, реейки се безбрежно из облаците.Сега светът ми се струваше някак .. по-различен, някак по-красив.Гледайки малките къщурки, над които минавахме, аз виждах само
радост, сплотеност и уют.Всичко около мен беше светло, въпреки че слънцето отдавна беше заспало.Любовта озаряваш ...