Машината от мотора на кораба заглушаваше собствените ми мисли. Постоянното бучене преминаваше като дразнеща тръпка през цялото ми тяло. И в най- отдалеченото място на палубата пак предизвикваше във мен отпадналост и повдигане. Мъжкото ми его се бе изгубило някъде. Не можех да си обясня как моряците издържаха дни, а понякога и месеци в морето. Само няколко часа се намирах в обятията на морската шир и вече ми липсваше почвата под краката ми. Бях избрал морето пред летенето със самолет. За нищо на света не бих използвал уред, който ще ме остави в пространството без опора. Не, че водата беше добро решение, но някак си съзнанието ми го възприемаше пò в нормите. Все пак земя и вода бяха на едно ниво, а въздухът бе необятно понятие, което ме ужасяваше.
И ето, че аз бях приел необятното понятие за собствения ми живот. Пътувах към непознатото си бъдеще. В чужда страна, в един чужд свят, който бе различен от моя. С хора, живеещи по свой собствен начин и с различни обичаи, които аз някак трябваше ...