Моят първи разговор с Богинята
(Приказка)
В този миг, на фона на шума на стоманените колела и горещия въздух, Слънцето се беше покрило зад завеса от светлящи-жълти облаци и се виждаше като петно, светло и изгарящо с красотата си и сякаш дупка, където се бе загнездила тая красота, бе това Слънце и бе сред думите, които небето безспирно изсипваше из тревите със своите хладни капки. Това бе миг, в който една принцеса от друг свят бе дошла да послуша песента на небето над мен.
***
По-късно то се бе разчистило от белите и жълти пухове, които скриваха лазура и мислите му и бе отдало на принцесата си най-пухкавия сиво-син, жълтеникав облак. Красотата на тази принцеса прозираше сред въздушната ложа и озаряваше капките дъжд, осветлени и полегнали из зеленината. Знаеше тя, че съм я видяла и затова бе поруменяла, светлината й бе оранжево-червеникава, но можеш ли да кажеш коя точно част от нея бе се оцветила в праскови, като това бе едно тяло без начало и край?
***
Днес си спомням как бе се завила ...