Моят първи разговор с Богинята
(Приказка)

В този миг, на фона на шума на стоманените колела и горещия въздух, Слънцето се беше покрило зад завеса от светлящи-жълти облаци и се виждаше като петно, светло и изгарящо с красотата си и сякаш дупка, където се бе загнездила тая красота, бе това Слънце и бе сред думите, които небето безспирно изсипваше из тревите със своите хладни капки. Това бе миг, в който една принцеса от друг свят бе дошла да послуша песента на небето над мен.

***

По-късно то се бе разчистило от белите и жълти пухове, които скриваха лазура и мислите му и бе отдало на принцесата си най-пухкавия сиво-син, жълтеникав облак. Красотата на тази принцеса прозираше сред въздушната ложа и озаряваше капките дъжд, осветлени и полегнали из зеленината. Знаеше тя, че съм я видяла и затова бе поруменяла, светлината й бе оранжево-червеникава, но можеш ли да кажеш коя точно част от нея бе се оцветила в праскови, като това бе едно тяло без начало и край?

***

Днес си спомням как бе се завила в копринени сини завивки и това прелестно одеяло носеше и излъчваше светлината й, защото тук-таме дупчици от пламък озаряваха синьото. Беше заспала. Казват, че в живота си човек има една голяма любов... Но когато повярваш и видиш рая на Земята, вече не е нужно да търсиш в небето такива принцеси. Влюбиш ли се, заобичаш ли, твоята вяра ти казва, че те са там, че са при нас, че всичко, от което се нуждаеш, е тук. Но колко често издигаме погледа си, за да разберем, че сме прави, че сме част от този рай?

Не чакайте Принцесата да се събуди, попитайте себе си.

21.08.2007г.


***
Посветено на всеки, прочел го. Подарена съкровеност, която намира призвание отвъд Аз-а и извън неговото тяло.