3 min reading
Светлите лъчи на топлия летен ден нежно галеха билото на великата планина. Тази планина по чиито върхове небето се сливаше в страстна целувка със земята,а свободата там бе най-чиста и сладка. Освен на волния вятър планината беше майка и на река, чиито води от незапомнени времена следваха хода на човешката история.
В този ден реката бе особено пълноводна в следствие на пролетните дъждове, а край нея едно русокосо момченце кротко си играеше с разноцветните камъчета по брега.Изведнъж то спря, загледа се в бистрите води и си даде сметка,че познава една твърде малка част от голямата река. Така то реши да поеме пътя към познанието,с глоби си малък сал и се пусна с него по водата.Неусетно пропътува няколко часа,омагьосано от шума на бистрите води и нежните природни краски.
Не мина много време и салът стигна до брега, на който живописно бе разположено малко китно селце.Момчето спря, остави сала настрани и отиде, водено от любопитство да разгледа околността. Край реката един старец кротко ловеш ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up