dochev89
53 results
Не вярвам днес във вълчите устои,
светът заклещили в яростен капан,
духът ми не поставяйте в окови,
насреща ви е дързък хулиган...
Роден съм, за да свиря на китара, ...
  945 
Ще висне някога на ешафода
този тъмен и злощастен век,
век един, осъден на разруха,
век на безпросветния човек.
Забъркан в казана от поквара, ...
  582 
Умира насред село стара сграда,
закичена със сух венец цветя,
красели славно някога портрета
на Кирил и Методий за деня...
Дворът вече в тръни е обрасъл, ...
  892 
Роди се той със скиптъра небесен,
свещен народ напред да поведе
и нищо, че е с корен чуждоземен
в него бие българско сърце...
Кръстен беше два пъти пред Бога ...
  532 
Разлиства вятър клоните в гората,
снаги поклащат дъхави треви,
овчарски песни славят свободата
и спомнят за войводи и светци..
Нощ била зловеща тъмна страшна, ...
  871 
Лазурен залез живописно обагряше небето над Римини. Това бе онзи час, в който десетките църковни камбани насищаха ефира с вълшебните си трели,а тихият морски ветрец даряваше отмора на душата.
От уличката водеща към площада с бавни стъпки умислен вървеше висок младеж на тридесет години, чиито огнено ...
  895 
Неусетно бе настъпила първата вечер от дългоочакваната лятна ваканция, която по един неповторим начин съживяваше всяка година градските улици с чудноватата глъчка на стотици малчогани. Веднъж вдъхнали дългоочакваната свобода те до късни доби веселяха с игрите си красивите алеи на парка Стратеш.Тази ...
  809 
Пулсират в мене славните години,
на детството отминалите дни,
когато боси тичахме на село,
непокорни, с разрошени коси.
Къде остана, Боже, свободата, ...
  951 
Преминах някак бързо през живота,
роди се есен в моята душа,
съдбата подигра се и открадна
божествения дар на любовта.
Живях без смисъл и пътека, ...
  531 
Ето ме, родих се, майчице,
на тази толкоз хубава земя,
разрязах с писък тишината,
оставих кървава следа.
За първи път ме гушна и целуна ...
  539 
Добрите хора бързо отминават
зад хоризонта на живота опустял,
а вътре в нас остава тишината,
искри от спомена недоизтлял...
И бързат те през нашите години, ...
  546 
Плющи порой от празни думи,
пропаст е огромна помежду ни
в очите празни не блестят лъчи,...
две мъртви и студени сме души.
В нощта с тихо сбогом ме прокле, ...
  452 
С уморени стъпки ти прекрачи прага
към светлите лъчи на вечността
една ръка от дните ни отне те,
обрече ни на вечна тъмнина..
Там сред необятните простори ...
  479 
Народе български, от векове свещен,
живееш в мир с Бога в край благословен,
ала без жал разяждат твоята душа
предатели безродни във властта..
Без капка жал и майка си продават, ...
  786 
С времето скитам се в крак,
обичан и мразен от хорски рояк
аз пия и пея, до късно лудея,
веселяк съм и тъй ще живея...
... ...
  479 
Помниш ли горо, сестро ти моя,
хайдушките песни на твойте чада,
дето се клеха в род и родина
в бой да загинат за свобода..
Не щат и да знаят що е страха, ...
  472 
Танцува вятърът юнак с вълните,
сред бурното разпалено море,
там където любовта шептеше,
че в мрежа ще ме оплете...
Повярвах сляпо в оня порив ...
  510 
Студената декемврийска нощ бавно задушаваше в обятията си безлюдните улици на града. Тези улици, по които денем забързани към изграждането на зрелия социализъм се щураха безброй сиви и скучни хора,живеещи с усещането, че са щастливи. Те имаха всичко и същевременно нямаха нищо, нямаха онази свобода,к ...
  890 
Синовен дълг към Майката Родина,
войникът пази и помни чак до днес,
когато след годините предава
на младите пагон и свята чест...
Но идва времето, макар и в запаса, ...
  1331 
Стопи се пламъчето на свещта,
над сцената се спусна пелерина,
раздал до края своята душа,
човекът в тъмното замина...
Не ще отеква в сиви дни ...
  567 
Топлата и мека есен на 1876г. нежно обгръщаше в своя пъстроцветен воал малкото селце, живописно разположено сред равнината. Ала цялата тази красота сега бе помрачена, животът сякаш бе престанал да пулсира на това място. А само преди броени месеци старо и младо с трепет и надежда се включваше в подго ...
  1068 
С оловно тежка и порутена душа,
вървя полека с мъка през града,
в който нявга имаше деца,
а сега се шири пустота...
И сякаш стенат празните очи, ...
  715 
Стенат тъжно стрехи запустели,
бурен дворовете задушава пак,
няма вече глъч и детска врява
чак до късна нощ и мрак...
Къщята празни мъка разрушава, ...
  898 
Далеч съм аз от толкова години,
напуснах с мъка родната страна,
но една ме сила ден и нощем вика,
силата на майката земя...
Немил-недраг по чужди порти скитам, ...
  463 
Предател национален да си днес
е въпрос на личен интерес,
върху честта си изхрачи се в миг
и току виж си станал политик...
Без ум, способности и мярка ...
  465 
Светлите лъчи на топлия летен ден нежно галеха билото на великата планина. Тази планина по чиито върхове небето се сливаше в страстна целувка със земята,а свободата там бе най-чиста и сладка. Освен на волния вятър планината беше майка и на река, чиито води от незапомнени времена следваха хода на чов ...
  1988 
На времето стрелките спират,
бавно мислите в мен умират,
сред мъгла от сива тишина
се скитам с моята душа...
Без цел вървя и без посока ...
  505 
От лоното родих се на тъмата,
грехът бе мой рожден баща
и търсих с писък да намеря
пристана за моята душа...
Животът блъсна ме насам-натам, ...
  409 
Споменът ме праща тихо пак
в къща бяла, сребърен чардак,
песен блага зазвучава ей така
и връща ме към чудни времена...
На детството отминалите дни, ...
  529 
Порой от звуци се разбива в душата,
в ъгъла стои ранена самотата
и питам пак Всевишния защо
съм като птица с прекършено крило...
Не виждам, твойто не ме ослепи, ...
  538 
- Зърррррр!, мощно иззвъня огромният стар будилник, небрежно разположен на малкото шкафче до леглото. В това легло кротко отмаряха телесата на човек на име Грую Шмулев.
Сред своите съселяни от малкото и китно село Изтръпленци Шмулев се славеше,като волна душа, бохем,щедро отдаден на каузата да пилее ...
  872 
Дали е честно да се гледаме в очи,
щом претопляме отново същите лъжи
и уж сме живи и пулсиращи души,
но сме по-различни аз и ти...
Пак лъжеш нови хора със старата лъжа ...
  532 
„Градоначалникът”
В една тиха августовска вечер точно преди есента да обгърне нежно градчето с жълто-червения си плащ една фигура бавно и замислено крачеше по павирания площад. Черният фрак, придружен от искрящо бяла риза и елегантни обувки,както и гладко сресаната коса издаваха неговото завидно пол ...
  764 
Залезът оловен дните задушава,
бавно идва краят, нищо не остава,
живот един покрива се зад сянка
от Вечността прегърнат в дрямка...
А ти оставаш тъжно взрян ...
  473 
Мечтана радост в мене се поражда,
дните с доброта и щастие засажда
и с песен лекокрила на уста
душата моя се целува с пролетта...
В миг небето сиво ярко ще блести, ...
  528 
С молитва блага и изчистена душа
напред вървя и моля Бога за това,
да преборя в себе си страха
по пътя стръмен към върха...
Дай Боже здраве и късмет, ...
  656 
  529 
  651 
Всяка пролет, още с първите галещи лъчи на слънцето,живописно разположеното в полите на планината градче се огласяваше от звуците на цигулка и звънки италиански канцонети. Тези изпълнения, които веселяха ежедневието на обитателите на това китно местенце бяха дело на талантлив уличен музикант, нарича ...
  954 
Още от най-дълбока древност до ден днешен животът е едно от най-интересните и колоритни явления, съпътстващи човешката цивилизация. Той е онзи важен фактор, който обуславя съществуването и развитието на биосферата на нашата планета, състояща се от най-различни растения, животни, гъби и разбира се ем ...
  1842 
Random works
: ??:??