На дъното
Някои се оплакват, че сме на дъното. Защо?! Там си е даже много добре! Никой с нищо не те заплашва, не ти завижда, не иска да те измести от
мястото, което заемаш в живота. Там всички сме равни!
Но когато решиш да изскочиш през някоя дупка и надникнеш на повърхността, изведнъж те помитат вълните на злобата, алчността и
подлостта. Подема те отново вихърът на недоверие, на черно отчаяние и
с все сила те събаря на земята. Тогава бързаш да допълзиш до черупката си,
да се свиеш гол и зъзнещ и да чакаш...
Какво? Докога?
И от дългото, безнадеждно очакване на някакво случване, започваш да си измисляш свой свят. Свят, в който хора и животни живеят в мир и всичко е прекрасно! Но както си се улисал в мечти, един безцеремонен крак жестоко настъпва жалката ти черупка и ти - останал незащитен, отново уплашен,
се гмурваш на спасителното дъно. На дъното, което е станало още
по-дълбоко и уютно...
22.06.2010 г.
Атина
© Пенелопи Клисурска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Стигнеш ли дъното, от там нататък остава оттласкването и изплуването!И да се бориш да оснанеш на повърхността!
-
Харесах тънката ирония... Всъщност от дъното няма повече лошо, единственото, което може да ти се случи, е да се отласнеш нагоре...
... Стига да си на дъното да не стане начин на живот... Поздрави. -
Благодаря ти,че го прочете.Искаше ми се повече хора да го прочетат и да обменим мнения.Писах го на рожденият си ден,като един вид равносметка.
Тъжно...Поздрав! -
това есе е много хубаво ако имаше повече хора ,които да разсъждават така всичко щеше да е прекрасно или поне малко по-добро от сега
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
