aza-9 (Пенелопи Клисурска)
11 28
23.06.2010 г., 1:43 ч.

На дъното 

  Есета
1422 0 4
1 мин за четене

    Някои се оплакват, че сме на дъното. Защо?! Там си е даже много добре! Никой с нищо не те заплашва, не ти завижда, не иска да те измести от

мястото, което заемаш в живота. Там всички сме равни!

    Но когато решиш да изскочиш през някоя дупка и надникнеш на повърхността, изведнъж те  помитат вълните на злобата, алчността и

подлостта. Подема те отново вихърът на недоверие, на черно отчаяние и

с все сила те събаря на земята. Тогава бързаш да допълзиш до черупката си,

да се свиеш гол и зъзнещ и да чакаш...

    Какво?  Докога?

    И от дългото, безнадеждно очакване на някакво случване, започваш да си измисляш свой свят. Свят, в който хора и животни живеят в мир и всичко е прекрасно! Но както си се улисал в мечти, един безцеремонен крак жестоко настъпва жалката ти черупка и ти - останал незащитен, отново уплашен,

се гмурваш на спасителното дъно. На дъното, което е станало още

по-дълбоко и уютно...

 

 

 

 

22.06.2010 г.

Атина

© Пенелопи Клисурска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стигнеш ли дъното, от там нататък остава оттласкването и изплуването!И да се бориш да оснанеш на повърхността!
  • Харесах тънката ирония... Всъщност от дъното няма повече лошо, единственото, което може да ти се случи, е да се отласнеш нагоре... ... Стига да си на дъното да не стане начин на живот... Поздрави.
  • Благодаря ти,че го прочете.Искаше ми се повече хора да го прочетат и да обменим мнения.Писах го на рожденият си ден,като един вид равносметка.
    Тъжно...Поздрав!
  • това есе е много хубаво ако имаше повече хора ,които да разсъждават така всичко щеше да е прекрасно или поне малко по-добро от сега
Предложения
: ??:??