2 min reading
Защо блестят косите ти? – мое мило, мило момиче. Защо са разпилени,
без да има вятър? Защо ги къпеш всеки божи ден? И после излизаш без шапка навън.
И ми обясняваш, че навън е топла пролет, а устните ти греят от студа, в очите ти
снежинки като бенгалски огън, светят, все запалени, все запалени – звездички. Хубава си, мамо, знаеш ли? Много си красива, събудена в ранния следобед. Розова си! И пораснала! Оттук нататък? Де, да, знам. Има стъпки по снега и по пясъка. Има и местенце между тях. Пред тях. Ти искаш да летиш! Рано е... – първо, първо в началото е хубаво да повървиш.
Стъпалата ти са толкова красиви – боси – дори когато нямаш лак на ноктите.
Страх те е, че си сама? Няма страшно, ще видиш. Страх те е дали ще срещнеш, дали ще я познаеш, дали ще я откриеш? Тихо, тихо. Чуй ме. Тя ще дойде.
Смееш ми се! И смехът ти е същият, и гласът ти е същият, а ти си на цели двайсет годинки.
Прекрасно е да си двайсетгодишен и да чуваш, че отвсякъде долита музика.
Повярвай ми.
Ти искаш ли нещо да ми ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up