15 min reading
„Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.“
Александър Геров
Нямам никакво останало предчувствие, дори вкус и мирис не усещам. Този ден бе особено странен и претъпкан с безкрайно много и различни усещания. На вратата на стаята стоеше позната достолепна жена, а сивотата на лицето бе покрила съвършено еднообразно дори и най-малката частица от видимата плът. Кимването беше незначително, а се стовари върху нас като пронизваш вик в настъпилата необичайна тишина. Нещо се беше случило. Нещо, което не беше се случвало преди. Тръгването беше също толкова незабавно, а мълчанието при слизането по стълбите продължително и потръпващо тягостно.
…А колко още ми остава,
не ми е съдено да знам.
Дали сега не догорява
свещицата ми в някой храм?
Ще съмне и без мен – навярно
в един неподозиран ден.
Приятелите ми прощално
ще пият по едно за мен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up