„Най-хубавото на смъртта
е туй, че идва ненадейно.“
Александър Геров
Нямам никакво останало предчувствие, дори вкус и мирис не усещам. Този ден бе особено странен и претъпкан с безкрайно много и различни усещания. На вратата на стаята стоеше позната достолепна жена, а сивотата на лицето бе покрила съвършено еднообразно дори и най-малката частица от видимата плът. Кимването беше незначително, а се стовари върху нас като пронизваш вик в настъпилата необичайна тишина. Нещо се беше случило. Нещо, което не беше се случвало преди. Тръгването беше също толкова незабавно, а мълчанието при слизането по стълбите продължително и потръпващо тягостно.
…А колко още ми остава,
не ми е съдено да знам.
Дали сега не догорява
свещицата ми в някой храм?
Ще съмне и без мен – навярно
в един неподозиран ден.
Приятелите ми прощално
ще пият по едно за мен. ...