Jul 18, 2014, 9:48 AM

Неосъществените майки 

  Essays » Personal
1193 0 3
2 min reading
Мило мое дете, не заспивай... още не. Чуй историята, която ще ти разкажа. Запази светлината в очите си още малко... само още малко и изслушай думите ми.
Мило мое дете, аз съм твоята майка. Аз съм твоята слаба и недостойна майка. Онази, която някога те люлееше във фантазна прегръдка. Тази, която вече е готова да те пожертва. Нещо се случи някъде там по средата. Ти вероятно си мислиш за някаква трагедия, нещо разтърсващо душата, достойно да остане задълго в паметта на мнозина. Как ми се иска да е така. Но ти, дете, си в зората на живота, не го познаваш и няма да го познаеш. Нашата история – твоята и моята - не е голяма, нито е изключителна. Има много като мен и теб. Ние дишаме, движим се, спим. Изглежда сякаш живеем. Ние сме пред очите на всички и в ума на никого. Ние сме невидими. Скоро ще дойде моментът и ние ще се разделим завинаги. Ти ще потъваш все по-осезаемо в миналото, а аз яростно ще обладая бъдещето. Скоро няма да си принадлежим. Скоро ще се разделим завинаги, мое неродено дете ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??